Отново на път
+1
от Ваня Савкова

Толкова мразеше мъжа на сестра си, че ѝ се гадеше всеки път, когато го види. На семейните вечери прекарваше поне час в тоалетната в опити да повърне. Мразеше го от първия миг, в който се запознаха. Защо? Да, той беше гадно копеле, долен похотлив тъпанар, но не беше това. Чувството беше неопределено. Нещо като болезнен спомен за нещо ужасно, което всъщност не се бе случило. Сякаш я беше изнасилил в минал живот. Абсурдно, но Соня нямаше друго обяснение.

Когато сестра ѝ се омъжи за него, тя прекара в тоалетната на ресторанта цял час. Скоро за всички стана ясно, че той е боклук. Соня първа го разбра. Беше го виждала да изневерява, да се друса и препива. Засичаха се по клубовете нощем. Опита се да убеди сестра си да го зареже. Напразно. Преди да му се обади онзи следобед, повърна поне три пъти.

- Много се изненадах, че звънна. Нали не ме харесваш?

Как блестяха изкуствените му зъби! Дори от усмивката му ѝ се гадеше.

- Знаеш какво казват - тонът ѝ бе хладен, правеше нечовешки усилия да звучи шеговито - само крачка дели омразата от...

Не помръдна, когато той се приближи към нея и я целуна. Не трепна и когато той свърши и се отпусна на леглото в тъмната хотелска стая.

На следващия ден Соня стана. Странно. Не ѝ се гадеше. Не ѝ прилоша и докато му пишеше смс. “Отиди да се изследваш! СПИН. Вече сме плюс един.” Нямаше спасение за гадното копеле. Гадното копеле беше пътник.

Свържи се с нас