В капана на времето
Миг
от Веселин Жеков

Малкото момиченце се усмихваше широко и си играеше с жилетката на баба си, която седеше свита в голям стол. Тази усмивка озаряваше света на старата жена и я караше да се чувства жизнена и истински щастлива, сякаш цялото й съществуване се въртеше около светлината на това дете.

- А пък, бабо, ти знаеш ли, че аз утре ще започвам първи клас? – запита гордо момиченцето.

- Ооо, така ли, бабо? Ами ти вече си голяма кака, виж колко си пораснала! – отвърна бабата.

Майката и таткото на момиченцето стояха леко встрани и разговаряха с жена, представителка на старческия дом, която беше облечена с униформа на служителите от дома. Бащата погледна часовника си и направи знак към жена си. Тя се обърна към момиченцето и каза:

- Хайде, кажи довиждане на баба, че трябва да тръгваме.

Момиченцето послушно слезе от скута на баба си и се обърна към нея:

- Довиждане, бабо!

- Довиждане, мила! – помаха бабата в отговор.

Семейството излезе от стаята, последвано от социалната работничка от дома. Бабичката, вече сама, въздъхна, поприбра жилетката си, скръсти ръце в скута си и се загледа мълчаливо в тях.

След миг вратата се отвори отново и семейството влезе обратно. Момиченцето изтича при баба си и извика:

- Бабо, бабо, а пък аз завърших първи клас с отличен!

Свържи се с нас