А сега накъде?
Изгубен
от Илияна Вълчева

Той спря по средата на улицата и се огледа. Нещо му липсваше, но не знаеше къде да търси.

Хората го побутваха и се чудеха какво му е. И след две секунди забравяха за него.

Престори се, че вижда някого от другата страна на улицата и разбута другите. Дотук добре, а сега? Какво всъщност търсеше?

Ами, себе си. Както всички други в даден момент от живота си.

Запъти се към парка. Реши да седне на някоя пейка.

Загледа се в едно куче, което си играеше със стопанина си и му носеше топката. Четириногото се втурваше към играчката, хващаше я и я донасяше на момчето. И после пак същото.

Тони видя нещо странно в това „въртене в кръг“. Изведнъж осъзна, че там му е проблемът. Тъпчеше на едно място.

Внезапно чу весело джавкане. Видя, че кучето на момчето сега си имаше другарче. И беше забравило за топката.

Явно приятел на младежа също беше извел кучето си и двамата си бърбореха, докато любимците им се боричкаха.

Докато Тони наблюдаваше тази веселба, изведнъж му просветна. Това бил ключът явно. Общуването. Беше забравил какво е това.

Той си припомни колко е важно да можеш да общуваш. И реши да се отбие у съседа, който от седмици го молеше заедно да поправят една безнадеждно счупена кола. Какво пък, след някой прекаран там час, вероятно все на нещо (или на някого) щеше да вдъхне живот.

Тони се прибра у дома и реши, че повече няма да забрави да общува. За да не се изгуби отново.

Свържи се с нас