А сега накъде?
Невъзможно
от Иво Тодоров

Любовта Му стоеше пред вратата и не смееше да позвъни.

Той стоеше притихнал зад вратата и надничаше през шпионката, но не смееше да ѝ отвори.

И двамата стояха и не помръдваха. И двамата не се решаваха.

Любовта Му посегна за пореден път към звънеца, но се отказа.

Той протегна ръка към ключовете на вратата, но промени решението си.

В този момент съседката отвори вратата на апартамент №8 и Любовта Му се стресна. Не искаше да я вземат за проститутка, която някой е вързал. Съседката беше любезна и я попита може ли да ѝ помогне. Любовта Му отговори кратко: “Не, благодаря!”

В този момент на масичката в хола звънна телефона му. Той се стресна - Любовта Му щеше да чуе звука и да разбере, че се крие от нея.

Любовта Му чу звъна на телефона и разбра, че Той е добре, щом се крие от нея.

Той се притесни още повече и с плахи стъпки тръгна към масата, за да спре нахално звънящия телефон.

Жалко, че отлепи очи от шпионката! Любовта Му вече не се притесняваше от съседката, която все още се правеше, че оправя изтривалката. Любовта Му долепи устни до шпионката, стъклото отвън се запоти, а съседката чак тогава се сконфузи. Любовта Му прошепна на шпионката “Обичам те”, обърна се и си тръгна.

Но той не го видя, защото в това време натискаше червеното копче на джиесема, за да спре да звъни най-накрая. Шумът от затварянето на врата на съседката заглуши стъпките на Любовта Му, която завинаги слизаше по стълбите.

Свържи се с нас