А сега накъде?
Плажна пакост
от Илия Димитров

Ще ви разкажа историята, как спасих едно дете. Не, тя не е тъжна, нито скучна, тя е за семейство, което беше дошло на почивка на плажа. Жена, мъж и непослушният им син Мони. Голям пакостник. Още преди да забият чадъра и да постелят плажните кърпи, детето беше успяло да направи беля. Дали сега или у дома, не мога да кажа, но всичките им дрехи бяха намазани с плажно масло. На слънчевите очила имаше изрисувани очи, на чадъра дупка с форма на котка, а върху джапанките се плезеше домашният им гущерът Гошо. Мони се подсмихна дяволито и побягна. Баща му се ядоса:

— Симеонееее!Сега ще те хвана, малък пикльо! — викаше подир него той. Тръгна да го гони, но се спъна в нарочно оставената количка и заби нос в пясъка. Детето тичаше на зиг-заг, минавайки през хората. Ядосаният татко се изправи и започна да преследва синът си. Туристите пищяха след тях и се прикриваха с кърпите си.

Мъжът настигна Симеон до скалите.

— А сега накъде ще бягаш? — каза заканително той. Мони се чудеше как да се измъкне. От двете му страни го заграждаха скалите, а от другите бяха морето и баща му. Боят беше неизбежен.

В този момент се притекох на помощ. Знам какво ще кажете, че не биваше да се меся, той си заслужавал пердаха, но не сте прави. Ударът никога не е решението. Залях таткото, с огромна вълна и охладих гневът му. Винаги действах така на хората, успокоявах ги. Отпусках нервите им.

Кой съм аз ли? Аз съм морето.

Свържи се с нас