Още 5 минути
Още 5 минути
от Йордан Йорданов

Всяка сутрин беше недоспал. Будеше се често през нощта. Ставаше, тътреше крака сънливо, надвесваше се над детската кошарката и взимаше ревящия си наследник. А той, като че ли само това и чакаше. Спираше да плаче и започваше лекичко и сладко да гука. Той слагаше малката му главичка на гърдите си, за да го усеща по-близо до себе си, за да усеща аромата му. И така всяка вечер. След няколко месеца имаше вечери, в които малкото човече не се будеше. Тогава той ставаше и стоеше до креватчето. Тогава му липсваше да погали меката косичка, да подуши главичката и да го сложи да спи на гърдите си. След тези така наречени самотни нощи, нямаше търпение малкият да се събуди и да го гушне, преди да тръгне за работа. Да му се оплези, да го разсмее, да му прави физиономии. Не искаше да го пусне. „Хайде ще закъснееш“, казваше жена му. „Още 5 минути“, отговаряше той.

Свържи се с нас