Още 5 минути
Още 5 минути в плен
от Мария Антова

Лежим. Краката ми са в сложна плетеница с неговите, а на ръката ми – тя, леко и спокойно, положила глава. Чувам, как той диша ясно и отчетливо, уверен дори и в съня си. Нейното дихание е почти незабележимо – леко и меко, отлитащо като шепот веднага щом излезе от кадифените й ноздри. Лежа между тях и се наслаждавам на техния сън, на тяхното дихание.

Стоя така 5 минути, в които те са мои. Аз контролирам съня им. Всяко мое помръдване ще наруши спокойствието на телата им – на умовете им. Искам да спят. И ето – те спят.

Помръдна ли – ще се събудят, а аз ще остана с още един полусън. Той ще седне да работи, а тя в желанието и безсилието си да излезе на двора, ще замяука пред вратата. Всеки ще започне да поглъща жадни глътки въздух от своя буден свят. Вече няма да са мои, ще са съвършени!

Свържи се с нас