Гости от миналото

Радомир Иванов

- Още колко има, дядо?
- Малко още. Пет минути, чедо, потърпи! Хубаво да се задушат тия пущини! Няма ли кой да ги преглежда тез деца! Без очи останах да те пощя, а родителите им здрави-прави, едно око не могат да хвърлят! Срам ли ги е, кво ли!? А учителката нищо не казва, трае си! "Да не им развалям реномето" вика! Че какво реноме!? Въшките им на челото, реноме! Прадядо ти от войната като се върнал, не могъл майка си да прегърне, пълен с въшки, спал в плевника първата вечер. На другия ден изгорил всички дрехи, остригал се и чак тогава влязъл като човек в къщата. Сега уж мирно време, пък въшките по главите ни на спокойствие се разхождат.
- Стана ли време, дядо?
- Стана, чедо, сваляй таз торбичката да види дядо какво е положението! ...закачат ли те още децата?
- От време на време.
- Не ги слушай, дядо, те не знаят какво правят! Малки са и затова са жестоки.
- Ама те казват, че си дъртофелник!
- Остави ги, чедо, да беше жив баща ти, щяха да ти завиждат, сигурно. Той беше красив, добър и много се разбираше с дечурлигата. От баба ти го беше взел, тя така ги омайваше, че зад полата й вървяха и слушаха.
- Дядо, а мама обичаше ли ме?
- О, косъм не даваше да падне от главицата ти.
- А, откъде идват въшките, дядо?
- От лошите мисли на хората! Затова, мойто чедо, на никого зло да не пожелаваш!
- Спи ми се вече.
- Лягай си, чедо, а аз ще ти разкажа една приказка! Имало едно време в едно далечно царство-господарство един цар и една царица...

Share

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.