Бабата

Георги Гавазов

Само като я видя на вратата на аптеката, и директно се изнерви. Всеки път, всеки ден: едно и също!

Застане на гишето и почне да го разпитва: това за какво е, онова колко струва. Даже един път изчете две рекламни листовки на глас! Накрая вземе, че купи един блистер Витамин С, от най-евтините. Или друга подобна простотия. Брои си пет минути стотинките. Все едно той си няма друга работа!

И все се мъчи да завърже разговор с него. Ама той вече не се връзва. Ще почне пак да му опява за нейния човек, дето едно време уж бил капитан на кораб. Ама преди 3 месеца взел, че пукнал. И оттогава не било живот, и така нататък.

Абе, тъпа бабка.

Макар че този път май ще се размине без тъпотиите ѝ. Я как уверено крачи! Обикновено си влачи краката супер изнервящо. От вратата до гишето – пет минути.

Седатиф искала. Четири опаковки. Принципно е с рецепта, ама к‘во от това! Бабата сигурно не може да спи.

Плаща (с цяло петдесе лева!), взима си рестото и се изнизва бързо-бързо. Егати късметът днес! Вече спокойно може да продължи да си разцъква фейсбука.

Обаче нещо, някакси… не е наред, бе. Даже не знае к‘во точно. В смисъл, не че му дреме за бабата. Никаква не му е на него бабата! Дъртата сигурно просто не може да спи, точка.

Сигурно е това, да.

Даже – сто процента.

Сигурно не може да спи.  

Сигурно не може да спи.  

Сигурно не може да спи.

Share

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.