Това прави... колко?

Жулиета Желева

- Браво, Красимире, браво! Тръгнала си е. Всички ти казаха: „Стига си смятал времето, така само го губиш“. Една година в онова място за нищо. И майка ти ти каза и баща ти. На приятелите ти им писна да си уговаряте срещите в секунди. Пък и кой обича постоянно да го карат да дели на ум. Ама ти, не „Имам още пет минути, това прави триста секунди. Много са“. Защо ти трябваше да преподреждаш Костенурките нинджа? И мебелите… Петров беше прав, никой никога не забелязва дали са под прав ъгъл, нито дали дисковете са по азбучен ред. И ризата си глади наново, уж, за една минута – това прави шейсет секунди. И косата си зализва точно десет пъти. Вече е все едно. Една година беше там, една година. Триста шейсет и пет дни, всеки ден по двадесет и четири часа. Това прави колко… четири по пет с две наум, осем по пет и… спри се, всички ти казаха да престанеш. Толкова време чакаш да се срещнете, толкова чакате и двамата. И ти накрая закъсня с шестнайсет минути. Това прави… колко?

Стояла е и ме е чакала, кой знае какво си е помислила – звучи нелепо, че съм подреждал мебелите. Както и да е, ще остана още пет минути. Ще броя наум: 228, 228 и половина, 229, 300 – тръгвам си.

На триста и половина някой докосна ръката му.

- Ехо, извинявай, че закъснях.

Share

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.