Баща и син

Иван Тотев

- Ти си мойто момче, нали знаеш? Катерих се до петия етаж по водосточните тръби на болницата, като се роди, за да те видя. Е толкова много значиш за мен. Беше най-хубавото бебе. После станаха някакви неща. Между мен и майка ти. Знаеш. Аз съм такъв. Пия. Не можеш да очакваш повече. По-добре недей. Да не мислиш, че не ме е срам от мен? Срам ме е. Срам ме е, щото те оставих да растеш самичък. Срам ме е, щото не смея да вдигна слушалката и да звънна един телефон, да ти драсна два реда. Помниш ли колко много обичаше банани като малък? Иска ми се всичко да е такова, като да ида до магазина и да ти взема три банана. И всеки път да се смееш, щото ти ги нося аз. Щото съм ти баща. И това някак е достатъчно. Ама не е. Аз съм говняр. Животът ме накара да се крия зад чаши и бутилки. Ама ти не си виновен за абсолютно нищо. Запомни го. Не си. Ти си най-хубавото дете на света. И заслужаваш много по-добър баща от мен. Какъвто и да съм, искам да знаеш едно. Обичам те, синко. 

Повтaряше тези думи много пъти, казваха се точно за няколко минути. Но той така и не ги намери. Сега едно момче на 18 се чудеше защо се чувства толкова объркано. Сега един 43-годишен мъж стоеше в пръстта и размишляваше, но сърцето му вече не биеше.

Де да имаше само още 5 минути.

Share

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.