On the road again
Бони и Клайд
by Георги Веселинов

Бони и Клайд бяха двойка отскоро, но любовта им вече превземаше светове. Неслучайно ги наричаха така. Бони, по паспорт Бонка, беше нахакана млада мацка, цялата в татуси. Държеше магазин за немски стоки, от който припечелваше добре. Клайд, по паспорт Климент, беше на 30, бивш военен, участвал в мисии в Ирак и Афганистан. Преди година се прибра в София. Отвори клуб по Айкидо и тренираше деца. Правеше го с удоволствие. Поработваше тук-там като охрана, за да върже бюджета.

Един слънчев следобед Бони и Клайд кацнаха на летището в Берлин, тя имаше бизнес срещи с доставчици, а той не се отделяше от нея. И двамата бяха необичайно нервни. На изхода на терминала ги спря граничар и помоли да го последват за митническа проверка. Влязоха в стая с четирима тежко екипирани полицаи. Първо им взеха натривки от ръцете, после започнаха да пребъркват багажа и тях самите. Единият полицай напипа нещо в якето на Климент.

- Was ist das?

Климент, за пръв път през живота си, не успя да реагира. Стоеше нямо, даже малко се изчерви. Погледна Бонка, тя беше видимо притеснена. Климент бръкна в джоба си, извади малка кутийка, обърна се към Бонка и падна на колене.

- Бони, скъпа, ще се омъжиш ли за мен?

Бонка ревеше и не казваше нищо. Климент никога не бе я виждал да плаче.

- Кажи нещо, моля те!

- Да! Да! Ще се омъжа за теб!

Той посегна да ѝ сложи пръстена и чак тогава забеляза белезниците. Полицаят зад нея държеше найлонов плик, пълен с хапчета.