On the road again
Баща
by Добринка Славова

- Отново на път! Йеее – изчурулика Мая и започна да се кикоти доволно, щом запалих двигателя.

- Хайде, бръмбарче, по-кротко, и не ритай гърба на седалката – казах уж строго, но нещо не ми се получи.

Чакаше ни дълъг път, а рязко ме обзе паника. Дано този път не се върнем. От седмици мечтаех за този момент, а сега се замислих това ли е пътят. Прибързах ли? Готови ли бяхме? Да, исках го. Май. Пак си спомних последните думи на баща ѝ. Знаех, че Мая има нужда от баща. Но тази сигурност, за която той говореше, за мен се превърна по-скоро в приключение. Местенето при Васил щеше ли да ни помогне? Имахме ли нужда от това? Мая си имаше мен. Аз си имах нея. Какво беше Васил? Любовник, приятел, закрилник? Ново начало, риск, мистерия? Можеше ли да бъде добър баща? Беше нежен, но и малко плашещ. Дали щеше да я разбира така добре? Не исках да го сравнявам с Митко, нито пък с Ники. Все пак хората са казали – „три пъти за щастие“. Може би този път щеше да е успешен.