Топката шумно отскочи при сблъсъка с лицето на Зорница. После тупна няколко пъти и спря върху напукания асфалт на обраслия в трева училищен двор.
⁃ Яздят слонове, а вечер баба ти мляко от пилците дои!

Последният звънец озвучи двора и шумната тумба момичета се разотиде, кикотейки се.
⁃ Истина е! - изкрещя Зорница след тях. Застина гневно и избърса малката капка кръвчица, която се протягаше надолу от червения ѝ нос.
Мария дотича, подаде ръка на повалената си приятелка и засипа порой от звучни клевети след момичетата.
⁃ Само ти завиждат, злобарки! Техните дори не са излизали от тъпото село, а ваще цял свят обикалят...
Зори се усмихна и втора капка обагри лицето ѝ.

⁃ Опа, бягам! - Мария се стрелна към майка си. Тя винаги я прибираше вечер след училище като мъкнеше и разревания ѝ брат. Жената трудно балансираше между него и торбите с покупки. Мария подхвана по-малката торба и групата дружно закрачи надолу, по пътеката към селото.

***
Слънцето залязваше напоително, обградено от розови пелени, които вятърът разхвърляше в дръзки форми. Високо, самолетите оставяха своите дълги черти и сякаш строяха магистрали из небето. Зорница се прибираше с последните свънчеви лъчи. Надигна глава и се загледа в разчертаното небе...

 
⁃ Да...те ми завиждат...