In the trap of time
В търсене на времето
by Милена Воденичарова

Биляна беше 9-годишна. Тя обичаше да играе, да тича, да скача, да се смее, да се катери, да се чувства свободна. Часовете отлитаха неусетно, а тя често забравяше глад и жажда. Един ден майка ѝ я повика нетърпеливо:
- Биляна, прибирай се бързо. Нямаме време. Ще ходим на гости у баба и дядо ти.
Биляна крачеше, гледайки стъпките си замислено. „Как така нямаме време?“ – питаше се тя.
Когато отидоха в бабината къща, Биляна още размишляваше. Тя реши, че възрастните са по-мъдри и ще ѝ обяснят.
- Дядо, какво е времето? – попита тя дядо си, който дълги години беше преподавал физика на учениците.
- „Времето е относително“ е казал Айнщайн. Хем го имаш, хем го нямаш! – отговори многозначително дядо Петко. Биляна остана още по-изумена.
- Какво е времето за теб, бабо?

 Старата ѝ бабичка свали шарената кърпата от главата си и каза:
- Виждаш ли белите ми коси, Биляна? Ето това е времето!
Въпросът ставаше още по-неясен, а отговорите – все по-неразбираеми.
- Тате, обясни ми какво е това време и как така хем го имаме, хем го нямаме!
- „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ е казал Левски! – патриотично отговори баща ѝ Кирил, който обожаваше историята.
Биляна излезе на двора, обичаше до подритва малките камъчета. Обърканото дете погледна стария орех, който помнеше от малка. Забеляза, че листата му вече са пожълтели и падаха спокойно на земята. Тогава тя се сети, че лятото свършва и наближава есента и училището.
Биляна все още не беше попаднала в капана на времето…