In the trap of time
В парка
by Георги Иванов

Времето беше прекрасно, всичко друго - отвратително.Уволниха го преди три месеца и оттогава нямаше работа. Памперси за детето, храна, квартира - разходите не спираха. Запали цигара, отпи глътка бира и погледна наляво.
На съседната пейка седеше момиче, зачетено в книга, до нея - скъп фотоапарат. Щеше да реши проблемите му за месец. Докато мислеше къде да продаде откраднатото, чу вежлив глас:
- Извинете, може ли да седна? Стар съм, колената не ме държат.
Обърна се и видя усмихнат старец с бастун.
- Бягай, дядка, чакам някого - сопна се и отново се замисли.
Хвърли фаса в бирата и понечи да стане, когато усети движение. Обърна се и видя как дядото го докосва по рамото с бастуна. 
В този момент времето спря. Всичко потъна в тишина, не усещаше дори ударите на сърцето си. Помисли, че умира.
Светът примигна и изведнъж се оказа прав до пейката. Погледна към ръцете си и ги видя треперещи със старчески петна. Държеше бастун. Коленeтe го боляха. Седна на пейката и видя себе си - как отиде до момичето, казвайки и подавайки му нещо и се отдалечи. 
Девойката стана и тръгна към стареца. Загледа я - стройна, с големи кафеви очи и странна коса. Тя се усмихна.
- Господинът каза да Ви дам това - подаде му нещо тя.
Объркан, взе с треперещи ръце дебитната карта с код на гърба и бележка. Разгърна я и прочете “Нали ти трябваха пари”.
Старецът се разсмя и се огледа. Нямаше пейка, нямаше момиче, нямаше друго освен верандата на скъп старчески дом