Следобед на четвърти март той е в Градската градина и чете томче на Рембо. Започва да вали. Затичва се към дома си. В същия момент тя влиза в библиотеката отсреща. Тръгва между рафтовете, а пръстите ѝ минават по гръбчетата на книгите. Търси Артюр.

Малко след полунощ на двадесети юни той става от масата, забравяйки да изпие последната си глътка бира. Докато си проправя път към изхода на бара, започва „The Crystal Ship“ на Доорс. Минава му през ум, че ако някой ден се влюби отново, би искал това да се случи, докато звучи тази песен. През това време приятелите ѝ възкликват, че са намерили свободна маса. Тя сяда, избутва с ръка недопитата чаша и си казва, че да, това е песен, на която е хубаво да се влюбиш.

В осем сутринта на пети октомври той пресича улицата пред Философския факултет. В движение вади от джоба на сакото си пакет тютюн и започва да свива цигара. Току пред тротоара изпуска листчетата. Навежда се и докато дясната му ръка посяга към земята, до рамото му леко се докосва крайчеца на рокля. Тя бърза, закъснява за лекции.

Той се изправя, красив в средата на своите двадесет и две години, и поглежда през рамо.

Тя се спира, красива в средата на своите двадесет и две години, и поглежда през рамо.

Усмихват се.

После продължават, малко объркани – отсреща е нямало никого.  

Срещнали са се, хванати в капана на времето.

За него годината е 1989-а. За нея – 2019-а.