Голямата вена на челото му пулсираше като неонов надпис в тъмното.

- Знаеш ли…много си зле.  

- Това ли е наистина всичко, което имаш да ми споделиш?

Най-снизходителният поглед от София до Павликени се разля в още по-снизходителна усмивка.

- Толкова си зле, че и да има нещо друго, не бих ти го казал.

- Тогава просто ме остави да се наспя…имам доста работа утре…или по-точно след малко.

- Аре…заспивай си.

Неоновата вена прасна вратата на хола, а след това още две за по-сигурно и загаси лампата с бекхенд от финал на Уимбълдън.

Часовникът светеше в червено 23:45 и обливаше фикуса със студено мълчание.

- Още 5 минути. Ще го почакам да се върне още точно 5 минути.

Час на смъртта 5:45. Любовта умря в чакане. Не бяха 5 минути.