- Август месец заминавам за Търново. Не мога да живея повече тук, където сме градили всичко с толкова любов и където съм имала толкова мечти... Ще можеш да го виждаш 2 уикенда в месеца. През празниците ще е с мен.
- Ще мога ли да го вземам за седмица, от време на време?
- Какво ще го правиш?
- Ще го гледам...
- Само ако си сам! Не можеш да подменяш майка му!

.......

Дръпнаха го за ръкава, както се беше втренчил в операционната маса. Преди малко бяха извадили бебето, синьо с двойно увита пъпна връв, но все пак живо. Мислеше как в момента за него е по-важно дали тя е добре, а не детето...
- Имате 5 минути да видите бебето.
То лежеше под нагревателната лампа в съседното помещение. Той го взе в ръцете си и му се усмихна с всичката любов и нежност, на която беше способен. Помилва го по главичката, като лекичко оправи кожата от раната на фонтанелата в следствие на секциото. Погледна го в очите и му каза:
- Здравей!
Момченцето лежеше спокойно в прегръдката му сякаш се чувстваше у дома си.

.......

- Имаш още пет минути...
Той отиде в спалнята. Момченцето спеше с ангелско изражение и леко отворена уста. Дългите му руси къдрици се бяха разпиляли по възглавницата. Той легна до него, хвана го за ръчичката и заплака...

След малко стана и си замина.