Една нощ, едно небе... едни приятели сами. Едни стени знаят тяхната история. Но те ще си мълчат! Те говориха и се смяха, но само звездите ги чуха, а цветята разбраха. Един часовник пееше една и съща песен. Едни приятелски очи се гледаха някак особено и странно. Изведнъж часовникът спря. Един миг... едни ръце потърсиха подкрепа. Един миг... А в следващия, едни устни се разделиха. Едни приятели сгрешиха. Те стояха мълчаливо...

Една нощ, едно небе... часовникът пее пак жално своята песен. Звездите някак си мълчаливо блещукат. Едни звезди знаят цял роман за ЕДНИ някога били приятели. Едни ръце бавно се отдръпнаха. Едни устни молеха за прошка. А другите я дадоха с болка. Приятели?!

******************************************************************************

Една нощ, едно небе...няма звезди. Няма я и песента на часовника. Едни стени страдат. Едни приятели са заедно, а на лицата им – едни мними усмивки. Едни очи плачат в нощта, а сълзите се сливат с дъжда. Едни сърца бият, силно бият. Но в оная нощ, само едното истински пламтя. Пламтя, пламтя... накрая изгоря. Но те помнят, че са били ЕДНИ, макар и за миг!