- Здравей, Зайо, колко си красив днес, колко е мека и лъскава козинката ти, да не ползваш някой скъп балсам?! – попитала Лисана и хитро пламъче проблеснало в лявото ѝ око. „Сега ще го омая и дори няма да разбере как ще го изям“ – помислила си тя.

- Ох, Лиске, много е скъп балсамът, ти не можеш да си го позволиш, той е само за специални, не е за всеки – отвърнал високомерно Зайо.

„Сега ще ти кажа аз кой може да си го позволи или не…“ – помислила си ядосано Лисана и се приготвила да му се нахвърли и да го излапа веднага.

- Но аз, Лиске, ще те уредя да го вземеш на половин цена. Имам един братовчед от горната част на гората, който има връзки в митниците. Взема ги оттам почти без пари. – отвърнал заговорнически Зайо, бързайки да успокои засегнатата Лиса и добавил – Ти пък си ми приятелка, как да не те уредя поне за два, плащаш първия на половин цена, а вторият ти е подарък, какво ще кажеш?!

Алчността у Лиса се събудила и тя веднага си представила как минава гордо през гората с новата си лъскава от балсама козина и всички ужасно ѝ завиждат. Моментално забравила глада и плана си да хваща Зайо и поискала по-скоро да получи „изгодната“ оферта.

- Добре, Лиске, чакай още 5 минутки тука, аз ще отскоча да ги взема и ей сега се връщам. – И Зайо весело  си тръгнал, мислейки си как е надхитрил хитрушата.