Отвори прозореца и всичко беше бяло. Тихо. Уличните лампи осветяваха снега и той изглеждаше като поръсен с брокат. Колите бяха затрупани. По пътя още нямаше дори следи от стъпки. Заглъхнала, празна магия.

Момичето застана готово на входната врата и хвана майка си за ръка. Нейните очи бяха червени. Кожата ú - солена. От засъхнали сълзи. От тежки думи. От тежки ръце. Излязоха тихо и тръгнаха по белия път към училището. Торбите се удряха в краката им и съдовете с храна тракаха. Двете мълчаха и вървяха бавно към Коледното тържество. Снегът полепна по русата коса на майка ú и тя заблестя. Като принцеса. Нежна и красива.

Отвори прозореца и всичко беше бяло. Покривките, панделките, цветята. Още никой не беше дошъл. Беше тихо. Бялата ú рокля се вееше леко, закачена на гардероба. Слънцето осветяваше мънистата по нея и тя изглеждаше като поръсена с брокат. Колата я чакаше.

Момичето застана готово на входната врата и разбра, че този път тя няма да дойде. Не и на това Сватбено тържество.