5 more minutes
Пандора
by Александра Колева

Лято, жега. Той отвори очи, бяха минали само 5 минути. Усещаше, че нещо не е наред. Беше различен, малко прозаичен, много екстрентричен. Не беше той. Отиде на летището и се качи на първият полет. Кацна и закрачи по улиците на един парк. Там той я срещна – причината за неотърсимото чувство на беда – една жена, отказваща лек за болестта. Една жена, която призна, че е пуснала злото по света. След 5 минути си отидоха тя и нейното скъперничество. Листът от ръката й имаше общо 7 имена. Неговото беше там – толкова поквара в една проста дума – похотта. Тръгна мигновено. Чревоугодникът си бе отишъл само преди 5 минути. Завистта бе обсебила жертвата си 5 минути по-рано. Ядът погуби своето тяло само за 5 минути. Гордостта изпи и последната глътка живот от своята жертва – в един миг, а всъщност цели 5 минути. Леността отне сетния дъх на своя избранник в агония от 5 минути. И той остана сам, закъснял и чакащ. Тогава се появи тя – Надеждата. Целомъдрена и щедра, трудолюбива и търпелива, смирена и добра, лиши се за него на всяка цена. И похотта изчезна на вид за 5 минути, но все спотайва се в нощта. Той живя, но не с наслада, живя, но не и жив. Отне му Бог Надеждата една, а Съдбата рече му в миг: „Най-големият грях е да не си щастлив!“.

П.С. Дори когато кутията на Пандора обсеби света, най-страшната злина остава си страха.