5 more minutes
Дъжд
by Ана Калина Петрова

Какво като вали, нали вече стигнах до спирката и ще се скрия...

Ще стоя колкото трябва, чак докато и последните капки спрат да барабанят по покрива.

Не чакам автобус, мога да стоя колкото трябва, колкото ми трябва, за да спре бурята в душата ми.

Може би този път ще ми стигнат пет минути да реша да си тръгна... от теб, от навика, от комфорта, от скуката.

Обичам дъжда и спирките...

Мога да си тръгвам от теб на всеки пет минути, с всеки пропуснат автобус, докато дъждът спре...

- А, здравей скъпи, какво търсиш тук, как ме намери?

- Като знам колко мразиш дъжда и все се криеш по спирките, докато спре, реших да обиколя тези по пътя към вкъщи и ето ме тук.

- Колко добре ме познаваш!

- Хайде, качвай се бързо, че съм спрял неправилно на мястото на автобуса.

- Хайде, да тръгваме към фотьойла, телевизора и водката, а пък и дъждът май спря...