5 more minutes
Няма време
by Добрин Добрев

Пак закъснявам. Трябва да спра да обикалям из стаите, търсейки нищо. Да успокоя ума си, че това е поредният ден, че нищо извънредно няма да се случи. Да отида на работа и да върша това, за което ми плащат. Това, което ми носи удовлетворение. Уж. 

Но да пресметна точно колко време не ми достига. Дълбоки изчисления водят до цифрата 5 – едни мижави 5 минути, които провалят всеки мой ден. Да имах власт над времето! Без пътувания в миналото и завръщания в бъдещето – просто един бутон с надпис „5 минути”, който да натисна тогава, когато безпокойството ме обзема и реалността започне да се размива. 5 минути са толкова много – да избереш правилната дреха, да провериш дали си взел всичко, да ѝ се обадиш... ДА Ѝ СЕ ОБАДИШ. Само един проблем – тя си смени номера. А и не иска да ме чува повече. Още един проблем. От време на време я виждам – поне е жива и здрава. Може и да халюцинирам. А не вземам нищо. Просто едни нормални, здрави халюцинации.

За 5 минути щях да питам много, и да ми се отговори малко, но с много информация. Жалко, че не мога да я разшифровам. Нямам ключ. Защо не го поисках? Така и не попитах. Зле съм. И тя го знае, и затова не ми го даде. Впрочем всички го знаят.

Поредните 5 минути се изнизаха. Гледам календара, сякаш не знам кой ден сме. А и те ги сменят. Хм. Всъщност днес не съм на работа.