5 more minutes
Още 5 минути
by Борислав Благоев

   Привет! Имате ли пет минути?

Това е история за цената на времето.

   Времето е валута. Пилеем го къде ли не – харчим по заведения, по почивки, по срещи с приятели и с важни за кариерата ни хора. Сравнявам времето с валута, защото го взимаме за даденост – досущ като парите. Трудим се, печелим, харчим и след това отново възвръщаме похарченото. Така ли се случва и с времето?

   Хора от елита говорят тежко, живеят охолно и пазят със зъби и нокти онова, което е тяхно, сякаш те самите са вечни. Като че ли да живеят с орлите е нещо обещано. Жълтите павирани стълби до Олимп не са нищо повече от пряк път до това да си хулен, но запомнен. Каква е цената? Колко време трябва да вложиш в това да се превърнеш във вечен образ в съзнанието на обикновения човек?

   Както всяко нещо, това също може да се обясни с просто математическо уравнение. Когато А е равно на Б, а Б е равно на С, то и А е равно на С. Времето (A) е равно на свобода (Б), а свободата – на власт (С). Означава ли това, че времето е равно власт? Ако питате онези от Олимп, то неизменно времето е власт. Честичко обаче, горе на върха става дума за пари. Ако времето не е власт, то със сигурност парите са. Следващият път, когато по новините стане дума за пари, сетете се, че с тях не можете да си купите време. Историята помни смелите, а не богатите.

   Благодаря за отделените пет минути!