5 more minutes
Само пет минути...
by Аптраил Халил

Свърших работа. Трябваше да се прибирам, но се сетих, че съм близо до тях и реших да я изненадам. Предположих, че ще се зарадва. Качих се в колата и потеглих. Пристигнах пред апартамента ѝ и се обадих. Надявах се, че ще си е вкъщи, за да може да слезе и да я видя. Обадих се и телефонът прозвъня. Чувствах се малко нервно сякаш не съм я чувал от много време. По-скоро нямах търпение да вдигне и да ми каже: "Сега слизам".

Дългоочакваният за мен момент дойде. Вдигна телефона. Бях изключително щастлив от това да чуя прекрасния ѝ глас. Но, уви. "Ако беше подранил с 5 минути...."

И тогава разбрах колко много са цели 5 минути...