5 more minutes
Затвори очи за 5 минути
by Кристине Тертерян

Питай ме за какво мечтая. Нищо, че не ме познаваш. Не ме питай как съм, какво правя. Как е гимназията, справям ли се с математиката. Какво ще правиш уикенда, къде ще си лятото? Какво ще учиш, в кой университет те приеха? Каква е тази специалност, какво ще работиш след това? Как е в офиса, представихте ли проекта? Не ме питай въпроси, които задаваш на всички останали. Не ме питай въпроси, на които ще ти отговоря като всички останали.

Хайде де, попитай ме за какво мечтая. Попитай ме сега. Сега вече наистина знам отговора. Преди си мислех, че мечтите ми са свързани с отговора на всички останали въпроси. Онези, които си задаваме всеки ден. Нещо, за което се бориш ежедневно, работиш денонощно.

Най-голямата грешка е да бъркаш целите с мечти. Кое е твоето щастливо място? За какво мечтаеш? В някоя топла вечер. През август. След много години. Ще стоя на меката трева в двора пред къщата. 4-годишната ми дъщеря ще лежи до мен. И ще ѝ разказвам. Как всъщност звездите са малки процепи в купол. А отвъд него чудати герои ни наблюдават всяка вечер. И ще я попитам: „Ами от тази звезда кой ни гледа?“ И тя ще разказва. История след история. Вечер след вечер. Година след година. Нека въображението ѝ е безкрайно, както броят на звездите на небето.

- А ти?
- Какво аз?
- За какво мечтаеш ти?
- Да намеря и аз моето щастливо място.
- Затвори очи за 5 минути и се пренеси там.
- Изпусна си автобуса.
- Нищо, има 5 минути до следващия.