5 more minutes
Кашонът
by Милица Иванова

Оглеждаше се за мъж с шапка на Barcelona. Непознатият го забеляза пръв. Взираха се доста дълго един в друг. Пръв се опомни рижият с шапката. Поозърта се на посоки, докато премляскваше нервно. Издърпа нещо от джоба си. Подаде го на немия. На листчето имаше адрес. Рижият проследи с поглед кашон на отсрещния тротоар и изсумтя: „Вземи го. Имаш 5 минути да го занесеш.” Обърна се с гръб към шосето. Наброи пари. После ги натика в джоба на немия чернокож, който гледаше смутено. Не можеше да проумее защо този човек го заплаши по телефона и го принуди да достави мистериозната пратка. Рижият притисна максимално близо козирката пред очите си. Увери се, че никой не го наблюдава и се отдалечи. Чернокожият долови усмивка на лицето му.

            После пресече булеварда. Приближи се до кашона. Грабна го и тръгна. От вълнение не забеляза колко лек бе товарът му. Не се стърпя. Отвори пратката. Очакваше да открие някаква забранена стока. На дъното видя самолетен билет и бележка. В долната част на листа забеляза името си – Симон. Това го предизвика да прочете и останалото. Започваше с извинения за уплахата. Подателят беше сестра му, не можеше да сгреши почерка. От малък се увличаше по криминалетата, затова тя сега му е изпратила коледен подарък по доста необичаен начин. Рижият с шапката се оказа актьор, а адресът – несъществуващ. Билетът осъществи мечтата на Симон – да види Рим.