Варна и побратимените ѝ градове
Бар Селона
от Максим Делчев

Пол напрегнато бършеше чашите зад бара. Отдавна бяха сухи, но трябваше да запълни някак времето до момента на първите клиенти. Пол остави чашите и се запъти към табелата на входа, на която с големи букви искреше „Бар Селона“. Погледна я гордо и се прибра обратно.

След което натроши лед, наряза лимони и си припомни няколко важни коктейла от наръчника, който беше поръчал от Барселона. Прехвърли празния шейкър, репетирайки за довечера. Всичко беше готово. Една идея още трябваше да се настрои музиката и всичко щеше да е прекрасно. За първата вечер беше приготвил плейлиста – малко суинг, малко джаз, малко класическо испанско фламенко.

В този момент вратите на бара изскърцаха и се появиха и първите трима клиенти. Пол ги позна и сърцето му прескочи няколко удара. Познаваше ги добре и знаеше, че ако успее да спечели точно тях тримата – всички щяха да разберат за Бар Селона. Тримата клиенти седнаха на една крайна маса и погледнаха към бара.

И тогава единият се провикна: Павка, мойто момче – сипи по една голяма мастика (от нашата) и направи по един таратор. Ама, както баща ти го правеше, без да ми стържеш краставиците. И спри тази музика и пусни да гледаме мача, че е финалът за купата.

Павел въздъхна, пълнейки с една ръка шейкъра с кисело мляко, вода и краставици, а с другата ръка сипваше мастиката. Бяха минали само няколко седмици, откакто пое кръчмата на село от баща си, и знаеше, че няма да е лесно. Но се усмихна. Някой ден ще стигнем и до Бар Селона.