Слънчеви лъчи и шум на коли. Това бе първото, което я посрещна в Марсилия. Беше шумно и ослепително цветно.

Мария беше ученичка и пееше в хор за народни песни, а тази година Общината организира участията на ансамбъла в Марсилия.

Първите години след промените 89-а година в България течаха бързо и неусетно, но това, което възрастните често забравяха, децата усещаха и виждаха.

Мария видя цветовете по дрехите на минувачите и в очите на хората. Морето синееше пред тях, а острите върхове на лодките танцуваха във въздуха.

Когато тръгваха от България, бе късна есен и сивотата бе започнала да залива улиците и тихите къщи в родният ѝ град. Там често нямаше усмивки по лицата на хората. Понякога усещаше страх в думите им и в приведените рамене на майка си.

В Марсилия бяха няколко дни, които момичето запомни завинаги.

Огромната катедрала. Футболният стадион с размери, които ги изумиха. B далечината - Иф, островът на граф Монте Кристо. Bеликолепието в изящните музеи, оживеното пристанище, пъстрите пазари, къщите с червени и жълти стени, магазините, пълни с невиждани неща.

И се чудеше, когато на участията им, зрителите слушаха запленени, a след изпълнениятa искаха да се доближат да разгледат носиите, да пипнат пафтите. Тези хора, които живееха в красивия френски град, виждаха нещо ново за тях.

Заинтригувана, Мария разгледа носията си.

Магията от цветове и шарки разказваше приказки, различни от градската хубост, но вълнуващи и спиращи дъха.

- И ние сме цветни, каза си Мария - само сме забравили да се огледаме и да видим това.