Отново на път
Билетчето
от Калин Гайтанджием

- Може ли... билетчето?
- Какво да може билетчето? - Усмихна се, перфорира го и ми го върна. Върна ми билетчето, но всичко друго ми остана там.
- Закъде пътувате?
- За вкъщи.
Пътувахме заедно цяло лято. Тя за вкъщи, а аз... загубих пътя.
- Обичам да пътувам с теб.
- Обичам да си говоря с теб, докато пътуваме. После се притисна в мен, а усмивката ѝ освети полумрака на стаята. В началото на есента вече знаех, че нямам път без нея. В края на зимата събрах сили да поискам да пътуваме заедно. Качих се отпред. Беше там, в средата, където я намирах всеки път. Видях я в гръб. Пробивах си път между хората и събирах смелост. Застанах зад нея достатъчно силен и достатъчно смел.
- Може ли... билетчето? - Не каза нищо. Взе го, перфорира го и се усмихна на човека до нея. Пътуваха за вкъщи. Сега нямам път. И „ вкъщи нямам”. И нищо нямам. Остана ми едно перфорирано билетче. Може ли... билетчето? Какво да може билетчето?