Отново на път
Добро утро, хубав ден и лек път!
от Веселин Бъчваров

 

- Добро утро, хубав ден и лек път! – гласът на водещия беше изпипан, фразата – добре позната на слушателите му след тридесет години в ефир. Беше завършвал всяко предаване през дългата си кариера с тях, бяха се превърнали в запазена марка, мото, с което хората започваха деня си. В задръстванията, на дълъг път, на протести и на разходки, те бяха се превърнали в знаме на неговата вяра в човечеството. Беше ги повтарял, когато излетяха първите полети към звездите, повтаряше ги всеки ден, докато тези гигантски ракети отнасяха все повече и повече хора към други светове да живеят сред звездите. Днес щеше да ги каже за последен път на тази земя.

Вече нямаше смисъл да се изброяват причините, поради които се налагаше да напуснат, останал беше само този вариант. Беше тъжно, но може би щеше да е за добро. Може би бяха научили своя урок и следващия път щяха да се справят по-добре. Кой знае? Всеки край е и ново начало!

Днес водещият записваше предварително; часът на излъчването съвпадаше с последния полет. Изключи микрофона, поколеба се за лампите, но ги остави, нека си светят, последен жест към света.

Двигателите на ракетата стартираха с могъщ рев, изпращайки вибрации през целия корупс. Хората се оживиха и залепиха за илюминаторите, наблюдаваха отдалечаващата се земя. Водещият не погледна назад, отпуснат в седалката си. Уредбата на ракетата се съживи с пращене и от нея до всички достигнаха последните думи на стария им дом:

- Добро утро, хубав ден и лек път!