Отново на път
Без надежда
от Росица Илиева

Часовникът уморено отброи 11:00. Тя не бързаше за никъде. Всичко беше без смисъл. Погледна малкия куфар, но този път дори не потрепна. Нямаше я онази предишна еуфория преди пътуване. Беше забравила да сложи в багажа любимата розова четка за зъби. И какъв беше смисълът да пропътува поредните 200 километра, за да чуе отново думите на „най-добрия лекар в града”: „Има надежда! Показателите този път са много добри! Ще успеем!”

Но уговорката си е уговорка, затова тя грижливо почисти за втори път обувките, които уж и носеха късмет. Изправи се да постави четката върху рафта, но усети странна болка в корема. Помисли си, че болката се дължи на факта, че днес не беше пила нито капка вода, заради „безсмисленото” пътуване, което ѝ предстоеше....

Но грешеше. „Болката” беше нейната мечта-  малка  точица, която беше чакана с години. След осем месеца тази „болка” щеше да се казва Рая, щеше да тежи точно 3.350 кг и в малките и красиви като кристали очички баща ѝ щеше да открива смисъла на живота. Но майката още не знаеше това...

Точно в 16:30 пациентката беше приета от лекуващия я лекар. Прекалената любезност я смути. Дори медицинската сестра ѝ се стори някак нетипично грижовна. Но всичко това изгуби значение в момента, в който на екрана на ехографа тя видя със собствените си очи най-красивото и желано същество.

Само час след това бъдещият татко запазваше самолетен билет и изобщо не съжаляваше, че утре щеше да пропусне една от най-добрите сделки за годината.