Отново на път
В точното време
от Ю.С.

Една улица. Двама души. Тя е с жълта рокля, цялата на пръски. Той се вози на колело. В момента, в който погледите им се срещат, всичко придобива смисъл. Тя поглежда с удивление. Той не може да скрие изненадата в очите си. Нито един от двамата не бе очаквал днес да се случи нещо такова. Сега грееше слънце, толкова ярко, и над двамата нямаше и спомен от дъжда, който валеше по- рано през деня. Тя беше станала рано сутринта, за да закуси, бе се приготвила за обичайната разходка, изглади най-хубавата си рокля. Беше решила, че напук на сутрешния дъжд, тя ще бъде слънцето днес. Той се бе събудил едва-едва от звънящия телефон, който така и не успя да вдигне. Беше съботен ден и той знаеше, че ще закъснее за срещата, затова взе колелото. Всичко, което тя искаше да е днес, беше да бъде най-доброто си аз. Всичко, което искаше да бъде той, беше да бъде поне веднъж точен. Тя слизаше по стълбите и поздравяваше съседите, както бе присъщо за нея. Той, както винаги, тичаше надолу по стълбището, без да забележи поздравяващите го хора, защото за пореден път бързаше. Тя излезе на улицата, а с нея на небето се появи и слънцето. Той взе колелото и прелетя, сякаш кара мотор. И ето в този момент колелото мина през една локва, а жълтата ѝ рокля изведнъж стана жълта на пръски. Тя за първи път беше нещо повече от красива, а той за първи път беше някъде в точното време.