Отново на път
Пътят на Кос
от Люба Пранчова

През прозореца виждам кацнал на ореха кос. Стои и не мърда. Странно, птиците постоянно пърхат и нервничат. Тази е умряла. Не е ли имала сили да полегне? Птиците полягат ли въобще?

Кос се излюпил в малко градче, на орех в двора на пътешественик. Тайно влизал в стаята му и с клюн въртял глобуса. Разглеждал снимки и надничал през прозореца, докато пътешественикът гледал филми за Австралия. Разбрал, че иска да стигне до там, най-отдалеченото място на глобуса. Там, където имало странни животни с торби, в които носили малките си или такива с човки и козина.

Кос се подготвял за път. Летял все по-надалеч, но винаги се връщал на ореха. Докато най-накрая не тръгнал. Пътят бил тежък, но интересен. Срещал много птици, които му помагали. Вечер за уют търсел орех, на който да заспи.

Стигнал Австралия и бил най-щастливият кос. Летял из джунгли, плажове и над бариерния риф, но все по-трудно намирал орех, на който да нощува. Домът му липсвал. Искал да види пътешественика и да му разкаже къде е бил.

Кос отново тръгнал на път, отнело му повече време да се върне. Вече бил възрастен и се уморявал по-лесно. Но срещал приятели, които му помагали. Това било хубавото на пътешествията, винаги имало кой да ти даде съвет и храна.

Кос летял дълго, докато не се върнал в двора на пътешественика, където със сетни сили кацнал на ореха. Бил у дома, щастлив, че е сбъднал мечтата си.

- Татко, какво ли се е случило с този кос?
- Сигурно е бил уморен. - Отговори пътешественикът.