Отново на път
Рейс с късмет
от Цветелина Катанска

За първи път в автобуса го забрави едно петгодишно момиченце и така кафявото плюшено мече с едно откъснато ухо започна своето пътешествие в градския транспорт. Първа се натъкна на него Баба Стояна. - Някой те е забравил, опърпано си баба. Говореше му тя, а всъщност си мислеше от колко време не е виждала внуците си. Пораснаха, не им трябва нито плюшено мече, нито баба. Навън заваля, преди да слезе баба Стояна, приготви чадъра си. Мечето остана на седалката Следващият му спътник се оказа една жена - млада и хубава. Тя идваше от маникюр, поледна мечето с насмешка и си помисли, че тази година Гошо нищо не ѝ подари за Свети Валентин. Престана да вали, дори се образува дъга, хората заснимаха къс смартфоните си. Мечето се озова в ръцете на две ромчета. Те се скараха за него, но го кръстиха - Асан. Той приличаше на тях, мръсен, но с големи и влажни очи. Малко преди да слязат, викайки, го захвърлиха на пода в рейса. Курс след курс, мечето се търкаляше, от Борово до Дружба и обратно. В края на смяната, шофьорът, слизайки от рейса, забеляза мръстното мече. - Талисманче. Отупа го и го взе със себе си. Децата му вече бяха големи, но това си беше късмет. Само след ден, мечо се завърна в рейса, изпран, но още без едно ухо. Новото му място беше отдясно на шофьора с лице към пътниците - талисманът, който отличаваше зеленият рейс от всички останали по линията.