Отново на път
Постоянно наблюдение
от Мартин Колев

Той изгори костюма и счупи телефона си. Кредитни карти, дебитни, лични документи, карти за промоции, магазини, казина, здравна застраховка, работни баджове - сряза всичко надве. И за пръв път от години, не - от десетилетия, почувства как кръвта пулсира във вените му, как е напълно жив, свободен... може би дори малко луд! Отвори шибаните прозорци на колата въпреки климатика. Не помнеше откога свистящият вятър не беше рошел косата му.
Стигна морето точно когато трябваше - по залез. Пясъкът влезе в обувките му, но той просто се засмя и се излегна на брега. Отвори постоплилото се кенче бира и въздъхна дълбоко. Розовото слънце бавно потъваше в отражението си, заобиколено от накъдрени облаци. Изведнъж облаците се завихрира в неестествено бърз и структуриран танц. Той потърка очи, но не – не му се привиждаше. Облаците образуваха съобщение, ред по ред! И съобщението, изглежда, беше предназначено за него:

Писнало ви е от технологии и постоянно наблюдение? Насладете се на пълна свобода и естествени природни гледки - в новия луксозен голф курорт "Големия брат"! Представете ни снимка на това събощение за 15% отстъпка.

- Ей, мама му стара! - изпсува той и захвърли кенчето в разпенилите се вълни. - Няма бягство от постоянното наблюдение! Поне да можех да заснема това тъпо съобщение, ама нали си счупих телефона...