Първо трябва да имаме ударно начало, нещо като - Той падна и я видя. Следва завръзката, за да продължи четателят да чете. На мястото на възрастната жена, която продаваше гевреци срещу Софийския университет, седеше едно момиче с банички. Дали беше се ударил след падането от тролея или друга беше причината, не е ясно, но му се стори, че я познава. За да има живот в разказа, включваме и смело действие. Той стана, изтупа прахта от коленете си, приближи се към младото момиче и ѝ каза:

- Пресни ли са баничките?

- Не знам, не са мои. Седнах тук преди малко. Жената, която продава, отиде до тоалетна и ме остави да наглеждам търговията.

Избягвайте клишетата.

- Често ли заместваш непознати?, попита той.

- Не мога да казвам не.

Дали това беше покана или момичето беше откровено. Следва кулминацията - какво ще направи главният герой, за да приключи историята. - Аз съм готов да застана на твое място. Ще пазя баничките, докато жената се върне. Очите на момичето светнаха, грабна хвърлената на земята раничка и се затича към току-що спрелия на спирката тролей. Същият номер, от който той падна преди малко. Разказът е към края си. Завършете така, все едно сега започвате. Той седна. Сети се откъде я познава. Това е Мимето от първи клас, другарчето му по чин. Тогава я харесваше, но се разминаха в живота. Разминаха се и днес, защото тя не каза не, а остави баничките в ръцете на непознат...