Отново на път
Традиция и бъдеще
от Вихрен Митев

Наскоро срещнах на улицата мой познат отскоро, който ме запита:

- Доколкото знам не си мюсюлманин, нали? - започна той.

- Не, не съм. - отговорих аз.

- Значи твоята страна е християнска?

- Да, но аз не съм християнин. - уточних аз.

- Тогава ти трябва да си евреин. - заключи окончателно той.

Засмях се, след което отхвърлих учтиво и тази възможност.

- Тогава какъв си? - попита той на свой ред.

- Нормално и свободно, човешко същество. - отговорих му.

Познатият ме изгледа с недоверие. Вече ставаше време да тръгваме и той просто замлъкна. В поведението му можах да видя, че последният ми отговор му се стори непонятен и някакси не го допусна до себе си. Може би си мислеше, че го занасям, или, че съм неискрен. Нещо, което на свой ред аз не успях да разбера.