Отново на път
Пътят на малката книжка
от Радослав Михов

Малката книжка се срамуваше от себе си. На полицата до големите книги тя изглеждаше нищожна. Те не спираха да се изтъкват една пред друга: “Писали са ме десет години и са ме преписвали на ръка!”.  ”Да, ама нямаш дори триста страници, а аз ...“. Малката книжка си казваше, че сигурно са много мъдри и стойностни. Дядо препрочиташе шедьоврите, баба си избираше някоя дебела книга с народни рецепти, но малката книжка никой не я поглеждаше.

Един ден дядо почина и баба едвам се справяше сама. „Ще живееш при нас, но ще изхвърлим книгите, защото ще даваме апартамента под наем“, казаха децата ѝ. Не ги изхвърлиха, а ги дадоха на един търговец на стари книги, да ги продава на улицата. Малката книжка се сгуши и зачака със сълзи в очи съдбата си. Хората минаваха и си купуваха всякакви книги, но не и нея.

През един дъждовен ден, обаче, една възрастна жена застана пред павилиона и сякаш загледа именно нея. След минута се разбра с продавача: „Ще взема тези двете. Какво Ви дължа?“.“Лев и петдесет. Втората ви е подарък.“ Малката книжка не повярва на ушите си. Някой я искаше, точно нея, макар и за без пари! В еуфорията си тя не усети как възрастната дама беше изминала няколко стотин метра и сега подаваше книжките на едно момиченце. То отговори тихо: „Благодаря!“ и жената напусна с усмивка дома за сираци.

Едва сега малката книжка обърна внимание на спътника си.

“Как се казваш?“

“Молитвеник, а ти?“

“Песнопойка, приятно ми е“.