Отново на път
Когато закапят листата
от Теодора Иванова

Представи си, че дърветата са хора също като нас. Всеки един сезон от пролетта до есента за тях е като един нов цикъл на живот. В една гора има страшно много дървета и там те всички са като едно голямо семейство в един голям общ дом. Всяко едно дърво е майка или баща на всяко едно листенце, а както всички растения - и дърветата, за да имат листа в ранна пролет най-напред имат малки пъпчици. Пъпчиците са децата на дървото. След това пъпчиците стават големи, дървото се разлиства, докато цялото не се покрие с листа. Листата правят компания на дървото и предпазват клоните му. Дървото пък им осигурява живителни сили като вода, държи ги закрепени върху себе си и така прекарват времето си заедно до есента. Тогава, всички листенца следва да намерят своя път – едни решават сами да напуснат дървото и да търсят други места, издухани от ветровете; други биват отнети от дървото, защото силните ветрове и бури ги откъсват; трети решават да останат по-дълго закрепени за дървото и се сбогуват с него едва когато дойде есента и дървото вече не може да ги защитава от условията на времето. Така всички малки листенца, както и при малките деца, които порастват, идва времето, в което трябва да поемат по своя път в живота. След това, както и при хората, дървото остава само, защото природата така му е отредила. Но, когато дойде пролетта, този цикъл отново се повтаря до есента, отново всяка година, отново и отново..