Отново на път
Щъркелов полет
от Михаела Янкова Симеонова

Колко е голям светът? Тръгнеш ли, ще мине време, докато се върнеш. Ще ти липсва майчината усмивка, детският смях, уютният дом, вкусотиите на баба и родната земя, прихванала те силно за сърцето и душата…

Яна запъхтяно слезе по стълбите, влачейки тежкия си куфар. Поогледа се, навлече бялото си палто и забързано се запъти към летището, оставяйки вратата отворена. Пред нея с насълзени очи и с малка статуетка на щъркелче, стоеше майка и. Разтроената жена набързо облече най-топлите си дрехи за зимния сезон и също потегли.

За щастие Яна не беше изпуснала полета си, но й оставаше малко време до излитане. Виждайки я, майка й седна на пейката до нея. Усмихна й се, обърса сълзите си и подаде на дъщеря си подаръка й. Яна учудено погледна майка си и я попита:

- Защо ми подаряваш това? Не разбирам!?

- Скъпо мое дете, когато ме напускаш, те оприличавам на прекрасен щъркел. Винаги се надявам всяка година да се прибираш, както него. Липсваш ми, но те чакам. Не искам да бягаш от родния край. И ето, сега отново си на път. На път към сбъдването на най-големите ти мечти. Да пропътуваш света, да придобиеш нови знания и връщайки се, да се полюбуваш на отечеството си, реализирайки идеите си тук, а не на чужда земя.

След краткия им разговор те се прегърнаха, а Яна възкликна:

- Ще се видим скоро!

- Знам, защото ще се върнеш!