В капана на времето
Тараторчо
от Ирена Лазарова

Дядо Йонко беше на възраст. Често четеше вестник и коментираше спортните новини на глас. Мислеше си, че старото куче с име Тараторчо, го слуша с интерес. Странно име нали? Дядо Йонко беше не по-малко смахнат от името, което бе измислил за кучето си, хапвайки любимото си освежаващо ястие.

През лятото температурите скачаха заедно с кръвното на стареца, а Тараторчо тичаше игриво и се радваше на водата излизаща от градинската чешма. Колко му трябва на едно куче? Дядо Йонко нямаше приятели или по-скоро не се разбираше с хората. Затова обичаше да си говори единствено с малкото куче, което никога не спореше с него и най-вече - не го караше да ходи на лекар.

Годините летяха и двамата остаряваха заедно без лоши мисли. Но един ден Тараторчо не излезе от колибата си сутринта, както правеше обикновено. Беше болен. Дядо Йонко знаеше, че скоро ще остане без приятел. Почувства се в капан. Времето беше летяло твърде дълго и двамата бяха попаднали в неизбежната примка на изчезването. Старецът погледна набръчканите си ръце и прошепна тихо над тялото на своя най-добър приятел:

- Ще се видим скоро, обещавам!