В капана на времето
Пенсионер по щастие
от Румениге

От 01.03.2015 съм безработен. Шегувам се, така ме водят в бюрото по труда. Там бяха потресени след като на въпроса "как се чувстваш като безработен след 9 години в една фирма?" аз отговорих "Все по-добре!, но не съм безработен, а свободен, свободен да търся себе си." Изгледаха ме с онзи леко объркания поглед особено след добавката от моя страна, че някои се пенсионират по болест, а аз по щастие. Заветната сутрин. Събудих се около 09:45, беше сряда, работен ден. Опа! Не беше работен ден! Въпрос в главата: "трети март ли е?" Отговор: "вчера беше", "а в отпуска ли съм?", "Да не съм се успал?!" Не, сбъднах една стара детска мечта!
Може би съм бил на 3-4 години, когато сутрин ме будеха, за да ставам да ходя на детска градина. Още тогава си пожелах да не ставам по часовника на алармата, а с биологичния такъв. Кому е нужно, ако няма сутрешни ангажименти, да се става с аларма, пищяща до главата? Започнах да разполагам с цялото си време.След няколко седмици в които се чувствах първо отпускар, а после, като във ваканция разбрах, че съм сбъднал още една мечта, а именно да разполагам с времето си. Прекрасно е да се будя от само себе си, да благодаря за това. Ставайки, си топля вода за чай и играя гимнастика. Все пак трябва да се събуди и тялото! Денят се нарежда сам, според настроението, възможностите, предоставени от живота, и направените от мен избори. Вечер си лягам, когато ми се приспи. Така всеки ден е чудесен, когато започва с песен, после всеки избор е лесен. Будя се, нямам план, творя, мечтая, пътувам и на живота неспирно се любувам. Преследвач съм на мечти. Ловя ги аз, значи можеш го и ти!