В капана на времето
Пленница на времето
от Вера Ангелова

Марина заключи вратата след себе си и тръгна към мазето, където държеше колелото си. Време беше да открие колоездачния сезон. Няма нищо по-хубаво от това след дългата и стресираща зима да оставиш приятния пролетен вятър да развее косите ти. От юг-югозапад умерен, бяха казали в прогнозата за времето вчера. Слънчево с максимална температура 21 градуса, възможни са кратки превалявания.

Тя спря на светофара до една спирка и огледа хората с палта, които набиращото сила слънце караше да се чувстват все по-некомфортно. Така става, когато се лъжеш по кратките превалявания рано сутрин. Пътят с колело до новата работа беше 40 минути, беше предвидила и време за къпане и преобличане, щеше да бъде прекрасен първи работен ден.

Усмивката на лицето ѝ се стопи, когато проливен дъжд се изсипа върху нея. Премина в ледени топчици, които я застигаха като камшичени удари. Голите ѝ крака станаха червени, ръцете на кормилото на колелото пулсираха от напрежение, набра се на педалите още по-силно и видя изскочили сини вени по краката си. „Облак е“ – опита се да бъде позитивна, загледана нагоре към небето. Градушката спря и духна вятър. Силен. Усещаше се като от север-североизток. Зъбите на Марина затракаха.

Костваше ѝ много усилия да се убеди, че всичко е наред, докато се гласеше пред огледалото с марковите си дрехи.

-О-о, добре дошла! Нали знаеш, че от днес, преди да кажеш прогнозата за времето, ще проверяваш колко е била вярна тази от вчера – усмихна ѝ се на влизане в студиото режисьора. Марина пребледня. – Хе-хе, шегувам се.