В капана на времето
Невъзможната раздяла
от Глория Христова

Беше студен ноемврийски ден. Аз и той се топлихме с присъствието си. Искахме, чакахме, вярвахме, че ще се видим пак някъде, някога. Не говорих много, исках само да го слушам и да запомня всяка една дума и всеки един жест. Надпреварвахме се с времето. Погледнах часовника, идваше време за раздяла. Отидохме на спирката и нашите щастливи образи замръзнаха там във времето. Поне знам, че те са още там, заедно, гледайки се с тъга в очите, но изживявайки отново и отново момента...