В капана на времето
В капан на...
от Мартина Петрова

- Желаете ли още нещо?

Този въпрос я извади от безтегловността, в която се намираше. Изведнъж цялото ѝ тяло сякаш натежа под теглото на гравитацията, на реалността. Смутен от вида ѝ, келнерът продължи към следващата маса. Дамата поклати леко глава, за да се отърси мислите си и отпи от изящната порцеланова чаша. Кафето вече бе студено. Колко време бе изминало? Тя погледна към вестника, който надзърташе от кадифената чанта. Спомни си как го купи по пътя насам – напълно неосъзнато, по една рутина, която едновременно я плашеше и успокояваше. Разтвори го на нивото на очите си и прочете гръмките заглавия. Войната бе хванала за гушата не само войниците на фронта, но и журналистите в редакциите. Цялото общество гинеше под булото на този ужас. Що за време? Дамата отново сгъна четивото и отброи няколко монети за напитката. Отправи се с бавни леки крачки към вратата, но още щом я отвори, нахлу свиреп студен вятър, който донесе със себе си аромата на буря. Тя направи усилие да продължи, но тогава по стъклените витражи на кафенето се проточиха първите едри дъждовни капки. Тежка въздишка се откъсна от гърдите ѝ. Тя се оказа отново в клопка. Това бе реалността, от която постоянно бягаше. Но не я ли съдеше твърде жестоко?

Дали този път не бе просто в капана на времето?