Задънена уличка с дюнерджийница, аптека и магазин. Хора, общуващи помежду си или с телефоните си и едно улично куче. Винаги съм имала слабост към уличните псета и веднага забелязах този косматко. С клепналите си уши и разпухен кожух, той беше вперил поглед в тротоара и игриво въртеше главата си. Като, че се чудеше "Какво е това?". И в следващия момент скочи и започна да преследва нещо. После спря и заклати глава отново. Скок! Пак преследва нещо! Оказа се, че всеки път, когато някой излезе от магазина, се появява едно малко слънчево зайче, кучето го забелязва, в него се пробужда естествената игривост и започва да го гони. Смехът ми привлече погледите на хората, които изведнъж забелязаха рунтавото същество и се присъединиха към спонтанната всеобща забава. Няма да забравя колко щастливо беше това куче, открило невидима за всички други игра.