В капана на времето
Закъснение
от Гергана Найденова

"Време е за едно, не искаш ли?".
Този въпрос кънтеше в главата ѝ от предната вечер. Смехът и наздравиците с "по още едно" с приятелките ѝ също. Ина навърши 38 години вчера и днес се събуди с махмурлук, който я караше да се чувства поне на 83.
Бързаше, разбира се. Педантичната ѝ натура нямаше да позволи да закъснее за работа дори днес. Нищо, че можеше. Беше си сама шеф. На нея и на още 13 човека отдел.
Погледна Христо, който още спеше в леглото, в огромния им апаратамент, в хубавата нова сграда, в тузарски квартал, който си бяха купили след сватбата преди 5 години.
Нямаше време да го съзерцава романтично. След 10 минути вече беше в колата на път за работа.
На първия светофар Ина спря. На зелено!
Искаше един, поне само един път в живота си да закъснее. Искаше да ѝ закъснее.
А времето беше спряло на една черта.
"Време е за едно, не искаш ли?".
"Искам!", изкрещя сама в колата Ина. И се върна в леглото при Христо.